Как да постъпите когато близнаците се карат
От Памела П. Фиеро
Съперничеството между близнаци (с този термин ще определим специалната връзка между близнаците) нажежава до бяло дома ни напоследък. Свирепата емоция, с която 8-годишните ми близначки се нападат не спира да ме удивлява. Още…
от Гейл Джейкъбс
Като майка на 9-годишни близначки намирам моето членство в местното и регионално сдружение на майките на близнаци за безценно. Един от въпросите, които много често обсъждаме е „Трябва ли близнаците да учат в един и същи клас или в различни?“.
От позицията си на майка и бивша начална учителка мога да отговоря „Няма еднозначен отговор. Това зависи от децата и избора на училище.” Мисля, че това решение е индивидуално и трябва да се вземе според отговорите на следните въпроси:
• На този етап от тяхното развитие вашите близнаци са изключително зависими един от друг или пък лесно се сприятеляват и играят с други деца?
• Има ли в семейството обстоятелства (като тежко семейно заболяване или развод), които да бъдат преодоляни по-лесно чрез събирането или разделянето на децата в училище?
• Има ли в училището клас или учител, които да предложат по-специална учебна среда за децата ви, ако останат заедно?
• Предпочитат ли да са в различни класове или се страхуват от тази възможност?
Премислях тези въпроси и отговори всяка учебна година докато реша какво да избера за моите момичета. Бих искала да споделя моят опит с надеждата, че ще ви помогне.
Когато моите момичета започнаха предучилищна аз поисках (по-скоро настоях преди да платя първата такса) те да останат заедно. Работех откакто децата бяха на пет седмици и вече бяха оставали с детегледачка, а понякога ги водех и в дневен център. Това бе първият им опит за средата в училище и останаха спокойни. Но аз не бях! Реших, че за тях е по-добре, ако останат заедно. Подходих егоистично, за да се чувствам по-спокойна знаейки, че са заедно и ще се грижат една за друга.
Когато дойде времето да ги запиша в детска градина, всички в нашето семейство очакваха с нетърпение да посещават различни групи. Моите момичета са доста различни по външен вид и темперамент. Бяха готови да се разделят и преминаването в отделни групи стана лесно. И двете намериха нови приятели и се чувстваха добре.
Преди началото на първи клас проучих различните класове, говорих с родителите и реших не просто момичетата да продължат по отделно, но и да отида една стъпка напред като избера учители, които според мен са най-подходящи за децата ми според способностите и темперамента им. Преди края на детска градина написах писмо до директора на училището, в което описах причините за моите предпочитания.
В началото на първи клас бях доволна да науча, че моите желания са удовлетворени. Отново момичетата процъфтяваха в отделната си среда. Но имаше един момент, който не бях обмислила. На онзи етап и двете ми момичета имаха висок успех. Поради някаква причина училищната администрация реши да събере в един клас шест от децата с най-висок успех. Една от дъщерите ми беше част от тази група. Успехът на другата също й позволяваше да влезе в този клас, но това не се случи заради искането ми от началото на годината. През цялата учебна година момичетата непрекъснато сравняваха уроците си и бях атакувана с въпроси като „Защо нейните упражнения по правопис са по-трудни?“ и „Защо на нея са й дали да учи това?“.
Преди началото на втори клас говорих с директора за новите паралелки. Нещата допълнително се усложниха защото нашето училище беше преминало към целогодишен график. Ние живеем в район на Южна Калифорния, който бързо се разширява. Поради пренаселеността целогодишния график позволява два класа да ползват една стая по различно време (Авторката е от САЩ. Описанието за целогодишен график се доближава до нашето училище с първа и втора смяна). Така че, само с два класа моят избор бе сведен до „заедно или не!“
Аз изразих пред директора моята загриженост, че една от дъщерите ми не е в групата за напреднали само защото са близначки. Заявих, че за тяхно добро исках да ги разделят, но ако тази група продължи и във втори клас, аз искам и двете момичета да бъдат част от нея. Увериха ме, че групата ще бъде разделена в два класа и момичетата ще останат разделени.
И тук идва, правило # 1: Разберете кой за какво отговаря когато имате молба към училищната администрация. Въпреки, че аз говорих с директора, всъщност неговият заместник беше този, който правеше списъка на класа.
Правило # 2: Подайте молбата си в писмен вид!
Правило # 3: Знайте, че няма гаранция дали молбата ви ще бъде удовлетворена.
Преди да започне учебната година за второкласниците, със съпругът ми заведохме момичетата до училището и видяхме, че са записани в един клас. Като разгледах списъка забелязах, че от училищната администрация все пак са решили да задържат групата за напреднали в един клас и по тази причина децата ми се озоваха отново в един клас.
Изненада! Заведох децата да се запознаят с новите учители и тогава едната ми заяви: „Р. не може да бъде в моят клас! Ще я преместим в другия защото според политиката на училището близнаците не може да учат заедно.” Заведох дъщеря си в другия клас, но не бях приключила с този въпрос. Спомних си работна среща, на която бях по време на събиране с други родители на близнаци. Мога да говоря само за Калифорния, но съм убедена, че ще важи и за други държави. На тази среща лектора ни увери, че ако едно училище посочва определена политика по отношение на близнаци без това да се основава на закон трябва да пожелаем да видим тези принципи в писмена форма.
Познавайки живота в училище, реших да изчакам няколко седмици, за да видя как момичетата напредват преди да се обърна първо към учителките и след това към администрацията. Много бързо ми стана ясно, че учебната програма се разминава. Разговарях с учителката на Р. и я уверих, че нямам нищо лично и просто съм загрижена относно разликите в двете учебните програми. След като наблюдава децата тя каза, че е изправен пред дилема. Можеше да вземе и другата ми дъщеря в нейния клас или да изпрати другата в обикновен клас, което можеше да забави напредъка й.
Тогава с двете учителки решихме да се обърнем към директора. На срещата с него всички се съгласихме, че би било най-добре Р. да премине в класа на сестра си. След това директора насърчи учителите да задържат момичетата заедно.
На първата родителска среща учителката ми каза: „Това събиране е много по-добре за работата, отколкото очаквах. Нямам никакъв проблем с тях от това, че са заедно. Толкова са различни и никой не би помислил, че са близначки!“ До краят на втори клас учителката сама предложи момичетата да не бъдат разделяни в трети.
Преходът към трети клас беше гладък. Оставих двете момичета в един клас и те се справиха добре. В края на учебната година имах разговор със заместник-директора. Аз отново подчертах, че ако децата се групират въз основа на успеха аз не искам момичетата да са разделени единствено заради това, че са близнаци.
Наскоро момичетата започнаха четвърти клас. Този път те отново бяха записани в един клас, въпреки че във всеки клас имаше деца с различен успех.
По време на първата ми среща с новата учителка тя заяви: „Аз не знам какви са вашите причини момичетата да са заедно, но в един момент може да решите са бъдат в отделни класни стаи.“ Аз набързо обясних моите аргументи и това, че може би ще е добре момичетата да бъдат отделени през следващата година. През това време ще обмисля отново ситуацията и ще взема окончателно решение.
След като разговарях с толкова много родители на близнаци, мога да кажа, че много от нас са изправени пред същите решения. Мисля, че е полезно да не сме предубедени по този въпрос. Да не забравяме, че не сме в състояние да взимаме дългосрочни решения защото всяка учебна година е различна. А тези от вас, които имат тризнаци трябва да знаят, че решенията са още по-сложни!
